ТРИТЕ М - МЕНТА, МАЩЕРКА И МАТОЧИНА

При проблеми с метаболизма, храносмилането, корема и стомаха използвайте трите М - мента, мащерка и маточина.

 Мента (Mentha) е род многогодишни тревисти растения от семейство Устноцветни. Разпространена е главно в северния умерен пояс. В България се срещат около 9 вида с многобройни вариации, от които се отглежда M. piperita – черна мента.

Използва се надземната част на растението, и по-точно листата, в които се съдържат етерични масла с главна съставна част ментол. Той е причината за ароматните и освежаващи свойства на билката. Етеричното масло се извлича чрез парна дестилация. Ако сами ще берете мента, трябва да знаете, че най-подходящото време е през юли и август, в началото на цъфтежа им. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса.

Ментата е една от най-използваните билки поради многото си полезни въздействия. Древните римляни ароматизирали с нея залите за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Именно затова тогавашните студенти ходели на занятия с венци от растението.

От мента се прави ментов лист, предназначен за употреба като трапезен чай. Той е много полезен при есенно-зимния сезон. Студеният ментов чай пък е чудесно разхлаждащо питие за топлите летни дни, а горещият е отличен начин да решите проблема си след преяждане. Ментоловото масло помага срещу гадене, болки в стомаха, метеоризъм (газове в червата. Ментата успокоява спазмите в храносмилателните пътища, възвръща апетита. Важно е да се приема в малки дози в чай например. Има и противовъзпалително и жлъчегонно въздействие. Ментата е подходяща билка за лечение при заболявания на жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест, хроничен панкреатит, разстройство.

Ментолът е съставна част и на много лекарства за сърдечносъдови заболявания.^[1] Ментата се използва и при лечение на горните дихателните пътища при бронхити. Действа антисептично и болкоуспокояващо.

Народната медицина пък казва, че ментата е подходяща билка за лечение при виене на свят, безсъние, главоболие, депресия, епилепсия. Отварата от листа се прилага при нервна възбуда, при възпаление на венците и зъбобол. Ефикасни са и гаргарите с мента. Тя помага и за премахването на лошия дъх в устата. В случая накиснете листа от мента за 8 дни в червено вино в съотношение 1 към 10. Получената смес използвайте за жабурене или пиене (по две супени лъжици след ядене).

При мигрени, простуда, кашлица, възпаления на синусите, умора, шок, нервно напрежение са удачни инхалациите с ментово масло. Масажът с ментово масло пък е ефективен при нарушения в менструалния цикъл. От мента се правят и компреси при кожни обриви, натъртвания и циреи.

 

Мащерката (Thymus) е род от около 350 вида ароматни многогодишни тревисти растения и малки храсти, високи до 40 cm, от семейство Устноцветни, растящо в Европа, Северна Америка и Азия.  

Още от дълбока древност мащерката е смятана за божествена трева. Шумерите употребявали ароматното растение като антисептично средство, а древните египтяни – при балсамирането на телата. Елините смятали, че билката дава мъжество и кураж, а римските воини се къпели във вани с отвара от мащерка. Смятана е за символ на плодородието и плодовитостта. Освен това съществува и вярване, според което пази от уроки и лоши очи.

Безспорен факт е, че необикновеното растение със силен аромат има великолепни лекарствени свойства – антисептични, бактерицидни, противохипертонични, успокоителни, пикочогенни и болкоуспокояващи. Използва се успешно при лечение на невралгии и неврити и заболявания на стомашно-чревния тракт. Действа благоприятно и при дихателни проблеми и простуди. От билката се правят отвари, настойки, екстракти и масло. Народната медицина препоръчва и вдишването на прашец от стритите листа или семена. А скълцаните пресни листа се налагат върху язви, рани и редица други кожни заболявания. Същото може да се направи и при ухапване от насекоми.

 

Маточината (Melissa officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, растящо в южна Европа и Средиземноморието.За нейна родина се смятат земите около Средиземно море. Култивира се в много страни на Европа и Северна Америка.

Надземната част на маточината е използвана от древните гърци и римляните заради приятния ѝ освежителен мирис, напомнящ този на лимонова кора.

Маточината се бере от края на май до юли месец, преди да е цъфнала, защото след това губи лечебните си сили. След като сте набрали достатъчно от билката, трябва да я изсушите на някое сенчесто място. В изсушен вид можете да приберете маточината както в шкафа с подправки, така и в аптечката.

Билката дължи лечебните си сили изцяло на своя състав. Маточината съдържа етерично масло от цитрал, цитронелол, мирцен, гераниол – вещества, които имат спазмолитичен ефект върху хранителната и дихателната система. В състава й влизат още витамин С, керотин, органични киселини и флавоноиди. Последните са полезни за организма, тъй като се борят срещу свободните радикали в него, подсилват имунната система и имат антиоксидантно действие. Благодарение на етеричното масло маточината има специфичен аромат на лимон и мента, а заради формата на листенцата и мириса им често е бъркана  с ментата.

Маточината може да се приема под формата на чай, с който може да се прави гаргара за болки в гърлото или да се пие вечер за здрав сън. Има също и масло от маточина, което има антисептично действие. Използва се и в ароматерапията за успокоение и релаксация.