Босилекът (Ocimum basilicum)(български; бог-сила-лек), известен още като „царска билка“ (от гр. basilicum — царски), е едногодишно тревисто растение с голо четириръбесто стъбло. Разклонено достига до височина 60 cm. Листата му са яйцевидно-продълговати с дълги дръжки и заострени в края. Цветовете са предимно бели, много рядко лилаво-бели или червени. Плодовете са сухи и след като узреят се разпадат на четири малки семенца. Цъфти от юни до септември.
Като билка и подправка се използва надземната част на растението,
най-често стръковете в пресен вид, като се бере по време на цъфтежа, а
за сушене — преди цъфтежа. Съдържа етерично масло, горчиво вещество, гликозиди, танини, органични киселини, минерални соли. Родина на босилека са тропиците на Азия и Африка. Отглежда се културно в Европа от векове.
Всъщност има над 150 различни типа, които от своя страна са разделени на
безброй разновидности. Някои имат вкус на канела или анасон, в
тъмнолилав или червен цвят, като Тъмен опал и Червен рубин, и държат
насекомите на разстояние. Ботаниците все още спорят дали растението
произхожда от семейството на устоцветните от Индия, или от Африка, тъй
като две трети от всички видове са ендемични за тази област. Едно поне е
сигурно: Името на растението идва от гръцки и означава „царствено
медицинско растение”. Неговият лечебен ефект се дължи на високото
съдържание на етерични масла в листата, които имат противовъзпалителни и
стимулиращи апетита свойства и могат дори да облекчат мигрена. Тази
билка, растяща в средиземноморието от векове насам, е всъщност
тропическо растение. Тя е открита като погребален дар в египетските
пирамиди и се е използвала от индианците още преди 4000 години.
Индианците вярвали, че босилекът е носител на божественото.
