Свещен Босилек - Алтернатива на Марихуаната в Медицината

Растението свещен босилек (Ocimum sanctum, O. tenuiflorum) е разпространено в Азия и се отглежда за медицинска употреба повече от 5 000 години. Днес западните учени са затрупани с противовъзпалителни билки,  които съдържат съставки, които се намират в марихуаната и ригана.

Това накара някои лекари предложат босилека като алтернатива на медицинската марихуана, тъй като той освобождава от болката без допълнителна зависимост. Алтернативата на медицинската марихуана  намалява възпалението без странични ефекти.
Марихуаната и босилекът

Въпреки че повечето хора смятат, че канабисът е просто отпускаща субстанция, чийто избор за лекарство датира от  60-те години, медицинската употреба на марихуаната датира от около 10 000 години, била е открита в едно праисторическо селище в Тайван през 1972 година. През 2008 г. експертите публикуват данни за археологически разкопки в Централна Азия, при които е открито използването на канабиса като праисторическа медицина още в периода преди 27 000 години.

В момента десетки хиляди тежко болни американци (особено тези с рак и СПИН) са сертифицирани като психически консуматори на медицинската марихуана. Но въпреки че ги освобождава от болката, наличен  е и ефектът на гадене, повръщане, загуба на апетит, както и други многобройни медицински промени.

С използването на медицинската марихуана се постигат потенциално трайни психични или неврологични странични ефекти, като например: загуба на внимание и концентрация, трудности при ученето, намалена скорост на възприятието, промени в структурата на мозъка, намалени двигателни умения.

Растението свещен босилек  "Holy basil"  не носи нито един от тези рискове и е отлична алтернатива за медицинската марихуана. Това е така, защото антиинфламаторното действие на босилека идва от съединение, наречено граничен пункт, или бета-caryophyllene. По-точно казано има подобно действие като канабиса, но без страничните ефекти.

СВЕЩЕН БОСИЛЕК

Свещен Босилек (или Тулси) се култивира за религиозна и медицинска употреба, а също и за маслена есенция. Неговата родина е Индия и някой азиатски държави. Там той се употребява и като билка за чай. Най-често се употребява в Аюрведа, където има важна роля. С религиозна цел има важно значение във Вайшнавистката традиция на Индуизма, в която поклонници извършват богослужение, включващо цели растения или листа от свещен босилек.

Лечение с босилек

Химическият строеж на Тулси е сложен, включващ много биологично активни вещества, като витамини А и С, калций, цинк и желязо. Хранителните и фармакологични качества на билката са резултат от синергистичното действие на всички фитохимикали. Традиционно се използва под различни форми: пресни и изсушени листа, стрити или смлени, чайове, тинктури, лапи и маслени извлеци.

Босилекът се препоръчва от Университета в Мериленд - Медицински център, като първа линия на лечение на посттравматичен стрес, булимия и хипогликемия. Според UMMC  босилекът може дори  да защити организма от вредното излагане на радиация.

Също така е доказано, че ароматни екстракти от босилек елиминират подуването и болката при артрит. Всъщност изследванията показват, че босилекът действа като противовъзпалително лекарство. Проучването, което е била представено на британска фармацевтична конференция в Манчестър, е показало, че хармонизирани екстракти, които се приемат през устата от два вида босилек, намаляват отока до 73% само за 24 часа.

В Индия босилекът се счита за една от най-мощните билки през последните 3 000 години. Използва за лечение на диабет, дихателни нарушения, импотентност, алергии, стерилитет.

Неговата ефективност се дължи на cinnamanic киселина в него. Свещеният босилек  е известен с подобряването на кръвообращението, стабилизирането на  кръвната захар и подобряването  дишането. Повечето изследвания на босилека са съсредоточени върху тези 3 области. В няколко проучвания, направени в резултат на хуманни и животински наблюдения, босилекът се е показал като възможен адаптоген с предимства като например: антиоксидант, невропротективен, радиопротективен, намалява тревожността и стреса, действа антибактериално и антивирусно. Босилекът подпомага имунната система

Бившият ръководител на регионалния аюрведски изследователски институт - д-р Сингх препоръчва вземането на единична доза от 300 мг до 600 мг изсушени листа босилек ежедневно като превантивна терапия за подпомагане на имунната система.
Биологичните и неврологични ефекти на вземането на  свещен босилек "holy basil" увеличават издръжливостта и имунната защита,  които могат да продължат от 1 седмица до 1 месец.

ТРИТЕ М - МЕНТА, МАЩЕРКА И МАТОЧИНА

При проблеми с метаболизма, храносмилането, корема и стомаха използвайте трите М - мента, мащерка и маточина.

 Мента (Mentha) е род многогодишни тревисти растения от семейство Устноцветни. Разпространена е главно в северния умерен пояс. В България се срещат около 9 вида с многобройни вариации, от които се отглежда M. piperita – черна мента.

Използва се надземната част на растението, и по-точно листата, в които се съдържат етерични масла с главна съставна част ментол. Той е причината за ароматните и освежаващи свойства на билката. Етеричното масло се извлича чрез парна дестилация. Ако сами ще берете мента, трябва да знаете, че най-подходящото време е през юли и август, в началото на цъфтежа им. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса.

Ментата е една от най-използваните билки поради многото си полезни въздействия. Древните римляни ароматизирали с нея залите за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Именно затова тогавашните студенти ходели на занятия с венци от растението.

От мента се прави ментов лист, предназначен за употреба като трапезен чай. Той е много полезен при есенно-зимния сезон. Студеният ментов чай пък е чудесно разхлаждащо питие за топлите летни дни, а горещият е отличен начин да решите проблема си след преяждане. Ментоловото масло помага срещу гадене, болки в стомаха, метеоризъм (газове в червата. Ментата успокоява спазмите в храносмилателните пътища, възвръща апетита. Важно е да се приема в малки дози в чай например. Има и противовъзпалително и жлъчегонно въздействие. Ментата е подходяща билка за лечение при заболявания на жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест, хроничен панкреатит, разстройство.

Ментолът е съставна част и на много лекарства за сърдечносъдови заболявания.^[1] Ментата се използва и при лечение на горните дихателните пътища при бронхити. Действа антисептично и болкоуспокояващо.

Народната медицина пък казва, че ментата е подходяща билка за лечение при виене на свят, безсъние, главоболие, депресия, епилепсия. Отварата от листа се прилага при нервна възбуда, при възпаление на венците и зъбобол. Ефикасни са и гаргарите с мента. Тя помага и за премахването на лошия дъх в устата. В случая накиснете листа от мента за 8 дни в червено вино в съотношение 1 към 10. Получената смес използвайте за жабурене или пиене (по две супени лъжици след ядене).

При мигрени, простуда, кашлица, възпаления на синусите, умора, шок, нервно напрежение са удачни инхалациите с ментово масло. Масажът с ментово масло пък е ефективен при нарушения в менструалния цикъл. От мента се правят и компреси при кожни обриви, натъртвания и циреи.

 

Мащерката (Thymus) е род от около 350 вида ароматни многогодишни тревисти растения и малки храсти, високи до 40 cm, от семейство Устноцветни, растящо в Европа, Северна Америка и Азия.  

Още от дълбока древност мащерката е смятана за божествена трева. Шумерите употребявали ароматното растение като антисептично средство, а древните египтяни – при балсамирането на телата. Елините смятали, че билката дава мъжество и кураж, а римските воини се къпели във вани с отвара от мащерка. Смятана е за символ на плодородието и плодовитостта. Освен това съществува и вярване, според което пази от уроки и лоши очи.

Безспорен факт е, че необикновеното растение със силен аромат има великолепни лекарствени свойства – антисептични, бактерицидни, противохипертонични, успокоителни, пикочогенни и болкоуспокояващи. Използва се успешно при лечение на невралгии и неврити и заболявания на стомашно-чревния тракт. Действа благоприятно и при дихателни проблеми и простуди. От билката се правят отвари, настойки, екстракти и масло. Народната медицина препоръчва и вдишването на прашец от стритите листа или семена. А скълцаните пресни листа се налагат върху язви, рани и редица други кожни заболявания. Същото може да се направи и при ухапване от насекоми.

 

Маточината (Melissa officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, растящо в южна Европа и Средиземноморието.За нейна родина се смятат земите около Средиземно море. Култивира се в много страни на Европа и Северна Америка.

Надземната част на маточината е използвана от древните гърци и римляните заради приятния ѝ освежителен мирис, напомнящ този на лимонова кора.

Маточината се бере от края на май до юли месец, преди да е цъфнала, защото след това губи лечебните си сили. След като сте набрали достатъчно от билката, трябва да я изсушите на някое сенчесто място. В изсушен вид можете да приберете маточината както в шкафа с подправки, така и в аптечката.

Билката дължи лечебните си сили изцяло на своя състав. Маточината съдържа етерично масло от цитрал, цитронелол, мирцен, гераниол – вещества, които имат спазмолитичен ефект върху хранителната и дихателната система. В състава й влизат още витамин С, керотин, органични киселини и флавоноиди. Последните са полезни за организма, тъй като се борят срещу свободните радикали в него, подсилват имунната система и имат антиоксидантно действие. Благодарение на етеричното масло маточината има специфичен аромат на лимон и мента, а заради формата на листенцата и мириса им често е бъркана  с ментата.

Маточината може да се приема под формата на чай, с който може да се прави гаргара за болки в гърлото или да се пие вечер за здрав сън. Има също и масло от маточина, което има антисептично действие. Използва се и в ароматерапията за успокоение и релаксация.

 

АНТИОКСИДАНТИ

Както подсказва името, антиоксидантите са вещества, които са способни да противодействат на негативните ефекти от физиологичния процес окисление в животинските тъкани. Все по-често в медицинската практика се използват антиоксидантите като метод на лечение и превенция на различни заболявания.

Клетките в тялото ни са изложени на кислород всеки ден. Кислородът е важен за здравето на тялото ни, но излагането на кислород също води до окисляване. Именно в процеса на окисление се освобождават радикалите. Свободните радикали играят важна роля в много нормални клетъчни процеси, но при високи концентрации могат да бъдат изключително вредни за организма. Свободните радикали са силно реактивни и имат потенциал да причинят увреждане на клетките, включително и такива, които могат да доведат до развитие на злокачествени образувания. С течение на времето свободните радикали се натрупват в организма и могат да предизвикат верижни реакции, които увреждат важни химически вещества и клетъчни структури, като: ензими, ДНК, клетъчни мембрани, протеини и други. Някои от тези увреждания са трайни и необратими.

Учените непрекъснато намират доказателства, че свободните радикали имат отношение и активно допринасят за процеса на стареене, както и развитието на рак, диабет и сърдечно-съдови заболявания. От изложеното до тук става ясно, че свободните радикали се образуват естествено в организма и реално няма как да се предпазим от тяхното освобождаване, но можем да се предпазим от тяхното вредно въздействие върху клетките на тялото ни. Това става именно с помощта на антиоксидантите.

Същност и механизъм на действие на антиоксидантите

Антиоксидантите са химически субстанции, които блокират активността на свободните радикали и така могат да предотвратят или забавят увреждането на клетките и да ограничат щетите. Свободните радикали са много нестабилни, поради наличието на един или повече несдвоени електрони в молекулата им. Неутрализирането на радикалите от антиоксидантите става чрез отнемане на свободния им електрон, в следствие на което те вече не могат да увреждат клетките.

Антиоксидантите като метод на лечение се препоръчват при редица заболявания, естествено като допълващо или подпомагащо към основното лечение. Смята се, че антиоксидантите играят съществена роля за предотвратяване развитието редица хронични заболявания като:сърдечно-съдови заболявания,инсулт,болест на Алцхаймер,ревматоиден артрит,катаракта.

Редица изследвания показват убедително, че приемът на антиоксидантни добавки може да помогне дори за намаляване на риска от развитие на рак.

Някои антиоксиданти се произвеждат естествено в организма (ендогенни), но обикновено са крайно недостатъчни. Затова адекватната доза антиоксиданти трябва да бъде набавена чрез екзогенни (външни) източници, включително чрез подходяща, добре балансирана диета и прием на хранителни добавки - т.нар. хранителни антиоксиданти. Хранителните антиоксиданти са: бета-каротин, ликопен, лутеин, витамин А, витамин С, витамин Е (алфа-токоферол), селен.

Интересен факт за минерала селен е, че антиоксидантните ефекти на селена всъщност се дължат на антиоксидантната активност на протеините, които изграждат този елемент (т.е. селен-съдържащи протеини), а не на самия селен.

Каротеноиди

Сред около 600 или повече каротеноиди в храни, бета-каротин, ликопен и лутеин са добре известни лидери в борбата за намаляване на щетите от свободните радикали.

Храните с високо съдържание на каротеноиди могат да бъдат ефективен съюзник срещу: рак на простатата (бета-каротин); карцином в устната кухина, фаринкса, хранопровода, стомаха, дебелото черво и ректума (ликопен); може да помогнат за намаляване на риска от дегенерация на макулата (лутеин).

Витамин E

Изследванията показват, че витамин Е има съществена роля за поддържане на здравето. Основната роля на витамин Е е именно като антиоксидант. Този витамин помага за предпазване от увреждане на клетките, което може да доведе до рак, сърдечни заболявания, инсулт и катаракта. Приеман в комбинация с витамин С спомага за предпазване от редица хронични заболявания.

Витамин А

Ползите от витамин А за организма са много. Той предпазва от вирусни инфекции, от слепота, от дегенерация на макулата, костни аномалии; стимулира имунната система.

Витамин С

Може би най-известният антиоксидант, витамин C има изключително много ползи за здравето, включително защита от инфекции и увреждане на клетките на организма, помага за производството на колаген (съединителната тъкан, която държи костите и мускулите); поддържа стените на капилярите и кръвоносните съдове; помага при усвояването на желязото и фолиевата киселина.

Изключително богати на хранителни антиоксиданти са повечето плодове, зеленчуци и зърнени храни. Най-добрият начин да получите своята доза антиоксиданти е чрез яденето на много зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, ядки и семена. Консумирането на най-малко 2 чаши плодове, 2-3 чаши зеленчуци, 1 чаша зърнени храни и 1 шепа ядки дневно е един добър старт за здравословен начин на живот. Разнообразието също е важно - само така може да си набавите от всеки вид антиоксиданти, необходим на организма ви.

Витамин А се съдържа в по-големи количества в млякото, черния дроб, маслото и яйцата.

Витамин С се намира в повечето плодове и зеленчуци, а с най-висока концентрация е в: папая, ягоди, портокали, киви, пъпеш, чушки, броколи, брюкселско зеле, домати, карфиол и обикновеното зеле.

Витамин Е се съдържа в някои ядки и семена, включително бадеми, слънчогледови семки, лешници и фъстъци. Съдържа се и в зелените листни зеленчуци, като спанак и зеле и в масла, като например соево, слънчогледово, царевично и рапично.

Бета-каротин ще намерите в цветните плодове и зеленчуци, включително моркови, грах, пъпеш, кайсии, папая, манго, праскови, тиква, броколи, сладки картофи. Тя също може да се намери и в някои зеленолистни зеленчуци, включително зелено цвекло, спанак и зеле.

Лутеинът се съдържа в зелените листни зеленчуци, като спанак, зеле и къдраво зеле, броколи, царевица, грах, папая и портокали.

Ликопенът се съдържа в розовите и червените плодове и зеленчуци, като розов грейпфрут, диня, кайсии и домати.

Селен се намира в зърнени култури (царевица, пшеница и ориз), ядки, бобови растения, продукти от животински произход (месо, риба, пуйка, пиле, яйца и сирене), хляб и тестени изделия.

Важно е също да знаем, че някои фактори на околната среда и начина ни на живот, могат значително да ускорят отделянето и натрупването на свободни радикали в организма ни, а именно: замърсяването,прекомерното излагане на слънце, йонизиращо лъчение (радиация), твърде високо съдържание на кислород във въздуха,концентрация на тежки метали,

цигарения дим, приема на алкохол, тежък физически труд. Някои токсини от околната среда могат да съдържат високи нива на свободни радикали или да стимулират клетките на тялото да ги произвеждат.

Също така трябва да се има предвид, че както при повечето полезни неща и антиоксидантите трябва да се приемат в разумни граници. Приема на добавки антиоксиданти в твърде големи количества може да крие риск за здравето.

БОСИЛЕК

Босилекът (Ocimum basilicum)(български; бог-сила-лек), известен още като „царска билка“ (от гр. basilicum — царски), е едногодишно тревисто растение с голо четириръбесто стъбло. Разклонено достига до височина 60 cm. Листата му са яйцевидно-продълговати с дълги дръжки и заострени в края. Цветовете са предимно бели, много рядко лилаво-бели или червени. Плодовете са сухи и след като узреят се разпадат на четири малки семенца. Цъфти от юни до септември.

Като билка и подправка се използва надземната част на растението, най-често стръковете в пресен вид, като се бере по време на цъфтежа, а за сушене — преди цъфтежа. Съдържа етерично масло, горчиво вещество, гликозиди, танини, органични киселини, минерални соли. Родина на босилека са тропиците на Азия и Африка. Отглежда се културно в Европа от векове.

Всъщност има над 150 различни типа, които от своя страна са разделени на безброй разновидности. Някои имат вкус на канела или анасон, в тъмнолилав или червен цвят, като Тъмен опал и Червен рубин, и държат насекомите на разстояние. Ботаниците все още спорят дали растението произхожда от семейството на устоцветните от Индия, или от Африка, тъй като две трети от всички видове са ендемични за тази област. Едно поне е сигурно: Името на растението идва от гръцки и означава „царствено медицинско растение”. Неговият лечебен ефект се дължи на високото съдържание на етерични масла в листата, които имат противовъзпалителни и стимулиращи апетита свойства и могат дори да облекчат мигрена. Тази билка, растяща в средиземноморието от векове насам, е всъщност тропическо растение. Тя е открита като погребален дар в египетските пирамиди и се е използвала от индианците още преди 4000 години. Индианците вярвали, че босилекът е носител на божественото.